MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
Jun 17, 2006, 9:31 PM

Душата ти, с въпроси будна 

  Poetry
664 0 9




Душата ти,

с въпроси будна,

запазва

екзистенция

чудна,

дори от тях,

разпъната на кръст –

усмихва се,

не търси

мъст,

но бори се

с онази суета,

която пречи,

в доброта

и красота,

живот нормален

да се ражда,

в миг,

когато

се възражда,

а не светлика

да прогонва

и хуманността

да се изронва

в ранените

с жестокост вери

от най-различни

изневери,

поднасяни с готовност –

подсладени,

на хора

вече примирени.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Разбира се, че може." - казваш и аз нямам какво да добавя.
  • Разбира се, че може. Символи дал бол нашият език.
  • И защо ли е така? Може би преживяването може да бъде описано по различни начини?!
  • Няма да го оценявам, но "екзистенцията" определено ти е паразитна дума във всичко. Слагаш я постоянно, като сол независимо, каква "манджа" си забъркал - стихотворна, публицистична, прозаична, коментарна или разказвателна и т.н.
  • Тръпна в очакване на присъдата ти мила, както се изразява един мой добър познат.
    Поздрав!
  • Възхищение на равнище 4...Не ти е в ред екзистенцията тогава?! А това трябва да те интересува!
    Поздрав!
  • "Изронването" на хуманността е факт, който има своето обяснение с контактуването, заменящо общуването, за да го превърне в конфликтуване, което пък кара хората да се прикриват, да не искат да влизат в диалог и т.н.Така на мястото на хуманността, ако въобще я е имало, покълва користта, която пък си надява маската на доброжелателството, когато е на осветената сцена...
  • Здравей, Владислава! Добре дошла!
    Идеята по-скоро е трудна и се свежда последователно до следното:
    1.Обременената с въпроси душа, дори и да е разпъната на кръст от тях, запазва свежестта на преживяването си.
    2.Такава душа не търси мъст, но се бори със суетата, която пречи на възпроизводството на нормалния живот.
    3.Но става въпрос за онзи миг от възпроизводството, в който то - това преживяване се възпроизвежда. Забележи, това е мигът, в който се раждат новите потребности.
    4.И от тук започва антитезата - този миг не прогонва светлика на хуманността в ракурса на вярата, накърнявана от най-различни изневери, които се поднасят с готовност в обществото като захаросани на хората, които вече са примирени с положението. Внушението на творбата тук е за идеологията, която поднася лъжите като захаросани идеи.
    Благодаря за въпроса, защото чрез него ми даде възможност да обясня, а аз обясних едно сложно преживяване, което е описано в този текст.
    Поздрав!
  • Идеята е малко неясна.Дано не те обиждам,просто съм обективна и изказвам мнение
Random works
: ??:??