Душата ти,
с въпроси будна,
запазва
екзистенция
чудна,
дори от тях,
разпъната на кръст –
усмихва се,
не търси
мъст,
но бори се
с онази суета,
която пречи,
в доброта
и красота,
живот нормален
да се ражда,
в миг,
когато
се възражда,
а не светлика
да прогонва
и хуманността
да се изронва
в ранените
с жестокост вери
от най-различни
изневери,
поднасяни с готовност –
подсладени,
на хора
вече примирени.
© Валери Рибаров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
