vancheto13 (Иваничка Петкова)
125 850
3 янв. 2013 г., 17:09

Душата вече отмаляла 

  Поэзия » Любовная
554 0 3

 

 

Душа бездомна, вече отмаляла

като есенните капещи листа.

Самота пуста, оглушала,

попила само болка и тъма.

 

Сърце, сковано в неописуема тъга,

неспиращо да страда вътре в мен.

Полудяло пак от самота,

гине и не спира всеки ден.

 

Зловещо пронизва ме зората,

залезът промъква се незнайно.

А болката промъква се в душата

и се вселява пак потайно.

 

Любов, болезнена и ослепяла,

като скитник, гладен и бездомен.

Душата да обича веч' е отмаляла,

от теб запазила е само спомен.

© Иваничка Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Иваничка, с много болка си написала това стихотворение,има и такива моменти в живота на човека,все нещо не достига, за да бъде докрай щаслив,но твоята младост е нещото, което ще отвори пътя към нови любови и нови емоционални преживявания.Пожелавам скоро това да се случи!Поздрав!
  • Браво !
  • Уау...
Предложения
: ??:??