Душата вече отмаляла
844
0
3
Душа бездомна, вече отмаляла
като есенните капещи листа.
Самота пуста, оглушала,
попила само болка и тъма.
Сърце, сковано в неописуема тъга,
неспиращо да страда вътре в мен.
Полудяло пак от самота,
гине и не спира всеки ден.
Зловещо пронизва ме зората,
залезът промъква се незнайно.
А болката промъква се в душата
и се вселява пак потайно.
Любов, болезнена и ослепяла,
като скитник, гладен и бездомен.
Душата да обича веч' е отмаляла,
от теб запазила е само спомен.
© Иваничка Петкова All rights reserved.
