Денят приключи. Спусна се нощта.
Звездите затанцуваха в небето.
Луната, уморено се прозя
и хвърли ми заразата в лицето.
Някаква любов загъделичка
спомените в мене спотаени.
В нервите забоцкаха иглички.
Пулсираха от спомен всички вени.
Така далеч, а толкова в сърцето...
Не се променят чувствата от време.
Сега съм тук, но пак съм ù лицето,
а тя е там, но всъщност много в мене. ...