23 янв. 2024 г., 13:13

Душевна суматоха

1.2K 6 15

Сърцето ми направи своя реверанс,

усмихна се душевната ми суматоха,

получих от живота своят шанс

и той към теб ми даде вярната посока.

Видя в сърцето ми, че мога да обичам

и волна като птичка мога да политна,

че мога светове да прекося, да тичам.

Земята да пребродя. И да те обикна.

Че мога да поискам слънчев лъч,

в съня си с него да ти се усмихна,

а после, след проливния ти дъжд

да замълча и леко да притихна.

Дори и в локвите когато крача

ще продължа към тебе да вървя,

дори когато искам да поплача

знам, че в тебе ще намеря светлина.

Сърцето ми направи своя реверанс

и суматохата душевна не отричам.

Днес истина една за себе си разбрах,

създадена съм тебе само да обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

35 место

Комментарии

Комментарии

  • Дейна, благодаря ти! Радвам се, че ти харесва!
    Зеленичко, отдавна не беше ме посещавала и истински ме усмихна! Благодаря за топлите думи! А конкурсът беше пълен с красиви стихове!
    Имайте хубава вечер, момичета! 💖
  • Красиво! Чувството ти е на първо почетно място, а другото е без значение, защото конкурсите идват и си отиват, а красивите чувства остават да светят в стиховете ти като звезди!
  • Земята да пребродя. И да те обикна.
    Красиви стихове!
    Поздравления!
  • Така е, Люси! Но пък беше с много и красиви стихове!
    Няма проблем, Мари! Нали си пастирка на светулки, почувствах се като една малка светулка 💖💖💖 Тези дни съм болна, вече ми свършиха лекарствата, а аз сякаш ставам по- зле..... Прегръщам те!
  • Моля да ме извиниш, наистина съм объркала адресата, но не и преценката ми за стихотворението, така че, приеми написаното от мен за Скити, а не за Светулчето!🥰

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...