23.01.2024 г., 13:13

Душевна суматоха

1.2K 6 15

Сърцето ми направи своя реверанс,

усмихна се душевната ми суматоха,

получих от живота своят шанс

и той към теб ми даде вярната посока.

Видя в сърцето ми, че мога да обичам

и волна като птичка мога да политна,

че мога светове да прекося, да тичам.

Земята да пребродя. И да те обикна.

Че мога да поискам слънчев лъч,

в съня си с него да ти се усмихна,

а после, след проливния ти дъжд

да замълча и леко да притихна.

Дори и в локвите когато крача

ще продължа към тебе да вървя,

дори когато искам да поплача

знам, че в тебе ще намеря светлина.

Сърцето ми направи своя реверанс

и суматохата душевна не отричам.

Днес истина една за себе си разбрах,

създадена съм тебе само да обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

35 място

Коментари

Коментари

  • Дейна, благодаря ти! Радвам се, че ти харесва!
    Зеленичко, отдавна не беше ме посещавала и истински ме усмихна! Благодаря за топлите думи! А конкурсът беше пълен с красиви стихове!
    Имайте хубава вечер, момичета! 💖
  • Красиво! Чувството ти е на първо почетно място, а другото е без значение, защото конкурсите идват и си отиват, а красивите чувства остават да светят в стиховете ти като звезди!
  • Земята да пребродя. И да те обикна.
    Красиви стихове!
    Поздравления!
  • Така е, Люси! Но пък беше с много и красиви стихове!
    Няма проблем, Мари! Нали си пастирка на светулки, почувствах се като една малка светулка 💖💖💖 Тези дни съм болна, вече ми свършиха лекарствата, а аз сякаш ставам по- зле..... Прегръщам те!
  • Моля да ме извиниш, наистина съм объркала адресата, но не и преценката ми за стихотворението, така че, приеми написаното от мен за Скити, а не за Светулчето!🥰

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...