Jan 23, 2024, 1:13 PM

Душевна суматоха

  Poetry » Love
1.2K 6 15

Сърцето ми направи своя реверанс,

усмихна се душевната ми суматоха,

получих от живота своят шанс

и той към теб ми даде вярната посока.

Видя в сърцето ми, че мога да обичам

и волна като птичка мога да политна,

че мога светове да прекося, да тичам.

Земята да пребродя. И да те обикна.

Че мога да поискам слънчев лъч,

в съня си с него да ти се усмихна,

а после, след проливния ти дъжд

да замълча и леко да притихна.

Дори и в локвите когато крача

ще продължа към тебе да вървя,

дори когато искам да поплача

знам, че в тебе ще намеря светлина.

Сърцето ми направи своя реверанс

и суматохата душевна не отричам.

Днес истина една за себе си разбрах,

създадена съм тебе само да обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дейна, благодаря ти! Радвам се, че ти харесва!
    Зеленичко, отдавна не беше ме посещавала и истински ме усмихна! Благодаря за топлите думи! А конкурсът беше пълен с красиви стихове!
    Имайте хубава вечер, момичета! 💖
  • Красиво! Чувството ти е на първо почетно място, а другото е без значение, защото конкурсите идват и си отиват, а красивите чувства остават да светят в стиховете ти като звезди!
  • Земята да пребродя. И да те обикна.
    Красиви стихове!
    Поздравления!
  • Така е, Люси! Но пък беше с много и красиви стихове!
    Няма проблем, Мари! Нали си пастирка на светулки, почувствах се като една малка светулка 💖💖💖 Тези дни съм болна, вече ми свършиха лекарствата, а аз сякаш ставам по- зле..... Прегръщам те!
  • Моля да ме извиниш, наистина съм объркала адресата, но не и преценката ми за стихотворението, така че, приеми написаното от мен за Скити, а не за Светулчето!🥰

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...