23 ene 2024, 13:13

Душевна суматоха

1.2K 6 15

Сърцето ми направи своя реверанс,

усмихна се душевната ми суматоха,

получих от живота своят шанс

и той към теб ми даде вярната посока.

Видя в сърцето ми, че мога да обичам

и волна като птичка мога да политна,

че мога светове да прекося, да тичам.

Земята да пребродя. И да те обикна.

Че мога да поискам слънчев лъч,

в съня си с него да ти се усмихна,

а после, след проливния ти дъжд

да замълча и леко да притихна.

Дори и в локвите когато крача

ще продължа към тебе да вървя,

дори когато искам да поплача

знам, че в тебе ще намеря светлина.

Сърцето ми направи своя реверанс

и суматохата душевна не отричам.

Днес истина една за себе си разбрах,

създадена съм тебе само да обичам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дейна, благодаря ти! Радвам се, че ти харесва!
    Зеленичко, отдавна не беше ме посещавала и истински ме усмихна! Благодаря за топлите думи! А конкурсът беше пълен с красиви стихове!
    Имайте хубава вечер, момичета! 💖
  • Красиво! Чувството ти е на първо почетно място, а другото е без значение, защото конкурсите идват и си отиват, а красивите чувства остават да светят в стиховете ти като звезди!
  • Земята да пребродя. И да те обикна.
    Красиви стихове!
    Поздравления!
  • Така е, Люси! Но пък беше с много и красиви стихове!
    Няма проблем, Мари! Нали си пастирка на светулки, почувствах се като една малка светулка 💖💖💖 Тези дни съм болна, вече ми свършиха лекарствата, а аз сякаш ставам по- зле..... Прегръщам те!
  • Моля да ме извиниш, наистина съм объркала адресата, но не и преценката ми за стихотворението, така че, приеми написаното от мен за Скити, а не за Светулчето!🥰

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...