Сърцето ми направи своя реверанс,
усмихна се душевната ми суматоха,
получих от живота своят шанс
и той към теб ми даде вярната посока.
Видя в сърцето ми, че мога да обичам
и волна като птичка мога да политна,
че мога светове да прекося, да тичам.
Земята да пребродя. И да те обикна.
Че мога да поискам слънчев лъч,
в съня си с него да ти се усмихна,
а после, след проливния ти дъжд
да замълча и леко да притихна.
Дори и в локвите когато крача
ще продължа към тебе да вървя,
дори когато искам да поплача
знам, че в тебе ще намеря светлина.
Сърцето ми направи своя реверанс
и суматохата душевна не отричам.
Днес истина една за себе си разбрах,
създадена съм тебе само да обичам.
© Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Аз имам теб. Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк »
Зеленичко, отдавна не беше ме посещавала и истински ме усмихна! Благодаря за топлите думи! А конкурсът беше пълен с красиви стихове!
Имайте хубава вечер, момичета! 💖