2 июл. 2020 г., 11:20

Души от скали

1K 2 5

Толкова сме вече ослепели,

с души – изстинали, като скали;

отдавна, да обичаме, сме спрели,

отдавна - да се влюбваме, дори!

 

И сякаш се страхуваме да кажем

на някого, че важен е за нас,

чувствата и мъка да изкажем,

говорейки пред хората на глас!

 

Изгубили сме вяра във доброто,

мислите ни пълни са със страх –

сърцата ни са толкова дълбоко,

че даже сме забравили за тях!

 

Отдавна, да обичаме, сме спрели,

отдавна - да се влюбваме, дори! –

Тялом може да не сме умрели,

а духом - гнием във лъжи!

 

     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добри Бонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Румяна и Милена!

    Понякога истината има нужда да бъде казана директно.
  • Разкошно и вярно стихо и все пак трябва да има надежда дори само, че сме в Откровения! Поздравления
  • Хубав стих. Но след рова на лъжите, човек жадува да се върне в истината и да го погали със слънчеви лъчи
  • Благодаря!
    Радвам се, че Ви е харесало!
    Поздрави!
  • Силна позиция в стих.
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...