2 июл. 2020 г., 11:20

Души от скали

1K 2 5

Толкова сме вече ослепели,

с души – изстинали, като скали;

отдавна, да обичаме, сме спрели,

отдавна - да се влюбваме, дори!

 

И сякаш се страхуваме да кажем

на някого, че важен е за нас,

чувствата и мъка да изкажем,

говорейки пред хората на глас!

 

Изгубили сме вяра във доброто,

мислите ни пълни са със страх –

сърцата ни са толкова дълбоко,

че даже сме забравили за тях!

 

Отдавна, да обичаме, сме спрели,

отдавна - да се влюбваме, дори! –

Тялом може да не сме умрели,

а духом - гнием във лъжи!

 

     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добри Бонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Румяна и Милена!

    Понякога истината има нужда да бъде казана директно.
  • Разкошно и вярно стихо и все пак трябва да има надежда дори само, че сме в Откровения! Поздравления
  • Хубав стих. Но след рова на лъжите, човек жадува да се върне в истината и да го погали със слънчеви лъчи
  • Благодаря!
    Радвам се, че Ви е харесало!
    Поздрави!
  • Силна позиция в стих.
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...