Толкова сме вече ослепели,
с души – изстинали, като скали;
отдавна, да обичаме, сме спрели,
отдавна - да се влюбваме, дори!
И сякаш се страхуваме да кажем
на някого, че важен е за нас,
чувствата и мъка да изкажем,
говорейки пред хората на глас!
Изгубили сме вяра във доброто,
мислите ни пълни са със страх –
сърцата ни са толкова дълбоко,
че даже сме забравили за тях! ...