2.07.2020 г., 11:20

Души от скали

1K 2 5

Толкова сме вече ослепели,

с души – изстинали, като скали;

отдавна, да обичаме, сме спрели,

отдавна - да се влюбваме, дори!

 

И сякаш се страхуваме да кажем

на някого, че важен е за нас,

чувствата и мъка да изкажем,

говорейки пред хората на глас!

 

Изгубили сме вяра във доброто,

мислите ни пълни са със страх –

сърцата ни са толкова дълбоко,

че даже сме забравили за тях!

 

Отдавна, да обичаме, сме спрели,

отдавна - да се влюбваме, дори! –

Тялом може да не сме умрели,

а духом - гнием във лъжи!

 

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добри Бонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Румяна и Милена!

    Понякога истината има нужда да бъде казана директно.
  • Разкошно и вярно стихо и все пак трябва да има надежда дори само, че сме в Откровения! Поздравления
  • Хубав стих. Но след рова на лъжите, човек жадува да се върне в истината и да го погали със слънчеви лъчи
  • Благодаря!
    Радвам се, че Ви е харесало!
    Поздрави!
  • Силна позиция в стих.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...