2 jul 2020, 11:20

Души от скали

  Poesía
1K 2 5

Толкова сме вече ослепели,

с души – изстинали, като скали;

отдавна, да обичаме, сме спрели,

отдавна - да се влюбваме, дори!

 

И сякаш се страхуваме да кажем

на някого, че важен е за нас,

чувствата и мъка да изкажем,

говорейки пред хората на глас!

 

Изгубили сме вяра във доброто,

мислите ни пълни са със страх –

сърцата ни са толкова дълбоко,

че даже сме забравили за тях!

 

Отдавна, да обичаме, сме спрели,

отдавна - да се влюбваме, дори! –

Тялом може да не сме умрели,

а духом - гнием във лъжи!

 

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добри Бонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Румяна и Милена!

    Понякога истината има нужда да бъде казана директно.
  • Разкошно и вярно стихо и все пак трябва да има надежда дори само, че сме в Откровения! Поздравления
  • Хубав стих. Но след рова на лъжите, човек жадува да се върне в истината и да го погали със слънчеви лъчи
  • Благодаря!
    Радвам се, че Ви е харесало!
    Поздрави!
  • Силна позиция в стих.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...