2 jul 2020, 11:20

Души от скали 

  Poesía
643 2 5

Толкова сме вече ослепели,

с души – изстинали, като скали;

отдавна, да обичаме, сме спрели,

отдавна - да се влюбваме, дори!

 

И сякаш се страхуваме да кажем

на някого, че важен е за нас,

чувствата и мъка да изкажем,

говорейки пред хората на глас!

 

Изгубили сме вяра във доброто,

мислите ни пълни са със страх –

сърцата ни са толкова дълбоко,

че даже сме забравили за тях!

 

Отдавна, да обичаме, сме спрели,

отдавна - да се влюбваме, дори! –

Тялом може да не сме умрели,

а духом - гнием във лъжи!

 

     

© Добри Бонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Румяна и Милена!

    Понякога истината има нужда да бъде казана директно.
  • Разкошно и вярно стихо и все пак трябва да има надежда дори само, че сме в Откровения! Поздравления
  • Хубав стих. Но след рова на лъжите, човек жадува да се върне в истината и да го погали със слънчеви лъчи
  • Благодаря!
    Радвам се, че Ви е харесало!
    Поздрави!
  • Силна позиция в стих.
    Поздравявам те.
Propuestas
: ??:??