11 сент. 2017 г., 13:23  

Душите ни - опожарени угари

1.3K 7 20

 

В очите ни изригваха вулканите,

а лавата погълна  всички друми...

Съвсем очаквано настъпи драмата

след  невъзможните  до вчера думи...

 

И изпарила всяка клетва, вричане -

без жал, без милост,  лавата течеше...

Засипваше прокълнато обичане,

каквото срещнеше напред - гореше...

 

Угасваха,  пометени от сприята,

надеждите!... Умираха в очите!...

Дори не бе възможно да се скрием

от грешките, които сътворихме!...

 

Душите ни - опожарени  угари

(в тях утре ще покълне нищото! )

пустеят днес, от нас  предълго лъгани,

че има  жар във старото огнище...

 

А ние  щори на  очи ще спускаме

дълбоко миналото ще заравяме,

ще лепваме  усмивките изкуствени,

и спомените спешно ще забравяме...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Удоволствието е мое, Илияна!...Благодаря за добрите думи, дано ги заслужа!...
  • Поет ...и друга дума няма, да опише таланта ти. Благодаря!
  • Благодаря ти, приятелю!...
    Радвам се, че беше тук!...
  • За да напишеш нещо вълнуващо и заинтригуващо не е необходимо дори да си го преживял.Трябва да имаш необходимото въображение.Там се крие това което наричаме талант.Удовоствие ми доставя че го откривам в стиховете ти.
    Привет на вас
    емоционални канибибали
    щом четат творбите ви
    все нещо на света сте дали.
  • Всеки, който е обичал силно и е преживял раздяла, се е почувствал опожарен.
    Това състояние на духа е предадено тук чрез образен и метафоричен изказ. Затова въздейства...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...