11 сент. 2017 г., 13:23  

Душите ни - опожарени угари 

  Поэзия
546 8 20

© Роберт Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Удоволствието е мое, Илияна!...Благодаря за добрите думи, дано ги заслужа!...
  • Поет ...и друга дума няма, да опише таланта ти. Благодаря!
  • Благодаря ти, приятелю!...
    Радвам се, че беше тук!...
  • За да напишеш нещо вълнуващо и заинтригуващо не е необходимо дори да си го преживял.Трябва да имаш необходимото въображение.Там се крие това което наричаме талант.Удовоствие ми доставя че го откривам в стиховете ти.
    Привет на вас
    емоционални канибибали
    щом четат творбите ви
    все нещо на света сте дали.
  • Всеки, който е обичал силно и е преживял раздяла, се е почувствал опожарен.
    Това състояние на духа е предадено тук чрез образен и метафоричен изказ. Затова въздейства...
  • Много силно, Роберт!... И тъжно!... Гневът е лош съветник... Но може винаги да се замисли човек в какво е сгрешил и да поиска прошка... А също и да прости.... Защото никой не е безгрешен! Поздрави за великолепния стих!
    Бих искала да попитам Надя. Матева и Ботев и Вапцаров ли включва в числото на. поетите, които характеризира по този начин?
  • Благодаря на всички, които четоха, оценяваха и споделиха мнението си за този стих - Пепи, Валя, Надя, Цветка, wishes (Wishes) , Силвия, Маргарита и Василка!...
    Надя, макар да не съм съгласен с твърдението ти, че "... поетите са си точно това - хора, които се хранят с емоциите на другите, които са им напълно недостъпни и никога няма да изживеят..." , аз уважавам правото ти на собствено мнение и ти благодаря, че го сподели честно и го отстояваш до последно!...
    На всички желая приятна вечер!...
  • Тази дама, ако е изживяла и частица от моите беди, вече щеше да е мъртва или куку. Силата на духа ражда стихове пълни с болка. Роби, прекрасен стих си написал! Душите ни са угари, стърнища и дано скоро не пламнат. Поздрави!
  • Тъжно! И... страшно!
  • Йеййй, да те е страх вече да си излееш чувствата, в стихове! Какво време дойде...
    Явно съм изостанала и дамата по-добре от мен познава моята същност. Така обикновено говори един наранен човек, но не е необходимо да си излива ядът върху чуждият труд и емоция. Я по-добре се опитай да го култивираш в стих, може пък да ти се получи по-добре и да ти олекне. Айде със здраве!
    Хубав стих, Роби! Не затваряй крила!
  • Оооо, Надя, много грешиш. Аз не бих могла да напиша нито строфа, ако не е минало през съществото ми. Не знам защо реши, че поета няма душа. Това е като да кажеш, че великите художници са слепи. Няма как да правиш изкуство без да го усещаш. Говоря за добро изкуство, качествен стих. Трябва ти душевност и грамотност. Нищо повече. Текста е само преводач на сърцето. Така че, няма как да напишеш силни думи, ако не ги познаваш.
  • Не, нагледала съм се на поети с техните възвишени дитирамби просто Зад които има точно това, което описва и тук лирическият герой - едно голямо нищо. Пустош. За мен поетите са си точно това - хора, които се хранят с емоциите на другите, които са им напълно недостъпни и никога няма да изживеят.
  • Надя, звучиш странно на фона на емоционалния стих. Звучиш, като лично засегната. Тези „емоционални канибали“ , за които говориш няма да могат да отразят и назоват емоциите и чувствата толкова точно, ако не са минали през душите им. Уверявам те.
  • Аз ще допълня, че си има хора, които не изпитват чувства, а по-скоро обичат да писателстват там за тях. Нещо като емоционални канибали. Хората съвършено не ги интересуват и само си мислят, че обичат. Обичат, да - себе си! Моите наблюдения са, че всички поети са такива. Бива ги по красивите думи и това е. Емоциите им са винаги полярни, няма никаква чувствителност към емоциите на другите.
  • "ще лепваме усмивките изкуствени,

    и спомените спешно ще забравяме..."

    А може би така е най-добре!
  • Много силно! Отразява и моето отчаяние напоследък. "Душите ни - опожарени угари
    (в тях утре ще покълне нищото!)"Впечатляваща картина!
  • Хубав стих, но след като го има, значи и любовта я има И в двамата. Но не - някои хора просто имат нужда от излишен драматизъм...
  • Ех, Роби, така е. Живота е клада, която палим неволно с любовта, а след това сами се пърлим в нея. Малко сме мазохисти човеците. Като птичката, която знае, че пеейки върху бодливия храст ще се набоде, но не спира да пее, забивайки сърцето си на трънчето. Стихът ти е великолепен. Неповторимо откровение. Петичка и в любими.
  • Много тежко! Толкова добре си изразил отишлата си любов! Страшно е без нея... особено, ако не е останала жар... Тъжно, много тъжно!
Предложения
: ??:??