Душите ни - опожарени угари
В очите ни изригваха вулканите,
а лавата погълна всички друми...
Съвсем очаквано настъпи драмата
след невъзможните до вчера думи...
И изпарила всяка клетва, вричане -
без жал, без милост, лавата течеше...
Засипваше прокълнато обичане,
каквото срещнеше напред - гореше...
Угасваха, пометени от сприята,
надеждите!... Умираха в очите!...
Дори не бе възможно да се скрием
от грешките, които сътворихме!...
Душите ни - опожарени угари
(в тях утре ще покълне нищото! )
пустеят днес, от нас предълго лъгани,
че има жар във старото огнище...
А ние щори на очи ще спускаме
дълбоко миналото ще заравяме,
ще лепваме усмивките изкуствени,
и спомените спешно ще забравяме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
