6 июл. 2017 г., 00:32  

Душите ни са птици 

  Поэзия » Свободный стих
400 2 2


Птиците летят.

Или крачат.

Но не тичат.

Не се съмняват в нищо,

не се боят от нищо,

и… може би,

затова не тъгуват.

 

Домовете им

нямат врати,

ни прозорци,

ни тежки килими.

Не им се налага бели пари

да пестят за дни черни.

Птиците не говорят.

Мълчат или пеят.

Радват се на небето,

флиртуват с лъча,

гледат света отвисоко.

 

Птица от студ

може да зъзне,

да измръзне даже,

но не съм чула

просторът да е огласян

от тъжовни птичи песни.

 

Душите ни са птици.

До мига,

в който неусетно

домовете си преобразим

в кафези или в клетки.

Самадхи
01.07.2017

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • По - добре е да не мислим за тъжни неща. Важното е да не си позволим вещоманията или други обсебвания да заробят душите ни. Благодаря за коментара, г - н Станев!
  • Има ли нещо по-тъжно от златна клетка или кафез?
Предложения
: ??:??