Душите ни са птици

6.07.2017 г., 0:32 ч. 2017-07-10T23:01:22+03:00

Поезия » Свободен стих

439 2 2

Птиците летят.

Или крачат.

Но не тичат.

Не се съмняват в нищо,

не се боят от нищо,

и… може би,

затова не тъгуват.

Домовете им

нямат врати,

ни прозорци,

ни тежки килими.

Не им се налага бели пари

да пестят за дни черни.

Птиците не говорят.

Мълчат или пеят.

Радват се на небето,

флиртуват с лъча,

гледат света отвисоко.

Птица от студ

може да зъзне,

да измръзне даже,

но не съм чула

просторът да е огласян

от тъжовни птичи песни.

Душите ни са птици.

До мига,

в който неусетно

домовете си преобразим

в кафези или в клетки.

Самадхи
01.07.2017

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2017-07-08T20:01:29+03:00

По - добре е да не мислим за тъжни неща. Важното е да не си позволим вещоманията или други обсебвания да заробят душите ни. Благодаря за коментара, г - н Станев!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-07-06T03:47:35+03:00

Има ли нещо по-тъжно от златна клетка или кафез?