Душо моя,

в тревожности скрита

от късна доба...през изгрева благ,

опозна ли собствената си сила...

разпозна ли приятел,

избегна ли враг...

Душице моя,

за окото ни скришна...

къде отседна сред друми и кривини?

Събуди ли пак красотата предивна

или държат те кармични

корени зли...

Душичке моя,

намери ли свободата

неразличима в човешката плът.

Завръщаш се пак спомняйки небесата,

отмерила своя срок...

дишаш в моята гръд.