Далече си, а те чувствам толкова близо.
Само при мисълта за теб и онези два дни, и спомените с тях се връщат.
Два дни - време, през което направи с мене чудо, накара ме да се почувствам отново жива и отново да умра...
Аз вече не съм човек.
Ходя, а не знам къде съм.
Мисля, а мислите ми са при теб.
Минавам по улиците, срещам толкова много хора, а не виждам никой.
Говорят ми, а аз дори не знам за какво става въпрос.
Глуха съм, сляпа съм, аз съм вече дух.
Чувствам, че ще полудея... не мога да бъда с теб!!!
Какъв си ти?
Човек не си. Може би магьосник?!
Всяка вечер си лягам с мисълта за теб - как усещах онези прекрасни устни и как те гледах през таксито, когато си тръгвах.
Срещам те в нета и сърцето ми започва да трепти, сякаш си пред мен.
Аз съм луда!
Дори почвам да мисля, че онези два дни изобщо ги е нямало.
Това не може да е истина!
Не мога да се влюбя в теб и да те обикна само за два дни...
Не мога!