21.07.2007 г., 21:37

Два дни

904 0 0
Далече си, а те чувствам толкова близо.
Само при мисълта за теб и онези два дни, и спомените с тях се връщат.
Два дни - време, през което направи с мене чудо, накара ме да се почувствам отново жива и отново да умра...
Аз вече не съм човек.
Ходя, а не знам къде съм.
Мисля, а мислите ми са при теб.
Минавам по улиците, срещам толкова много хора, а не виждам никой.
Говорят ми, а аз дори не знам за какво става въпрос.
Глуха съм, сляпа съм, аз съм вече дух.
Чувствам, че ще полудея... не мога да бъда с теб!!!
Какъв си ти?
Човек не си. Може би магьосник?!
Всяка вечер си лягам с мисълта за теб - как усещах онези прекрасни устни и как те гледах през таксито, когато си тръгвах.
Срещам те в нета и сърцето ми започва да трепти, сякаш си пред мен.
Аз съм луда!
Дори почвам да мисля, че онези два дни изобщо ги е нямало.
Това не може да е истина!
Не мога да се влюбя в теб и да те обикна само за два дни...
Не мога! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...