Два хляба
Два хляба...
Вървеше Човекът,прегърнал два хляба...
Облечен в старо палто и вехти обувки.
Вятър го брулеше,без капка пощада.
На лицето се стапяха бели, студени целувки.
Вървеше Човекът... Вкъщи го чакаха...
Две малки дечица, прегърнати тихо,
само трепереха,вече не плачеха.
на старо легло, със старо одеало завити.
Вървеше Човекът... След него две псета,
мършави, гладни, въздухът душеха жадно.
поспря се Човекът, отчупи парчета
от хляба и ги хвърли на псетата гладни.
Отсреща проблеснаха фарове ярки,
междуселският път бе толкова тесен.
Човекът отстъпи... пищяха спирачки....
Големият джип прелетякато бесен!
Изпсува Човекът, изправи се бавно
и закрачи отново по белият път.
Пристигна. А децата бяха заспали...
Беше тъмно и тихо. Валеше само снегът...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Капинчев Все права защищены
