Два хляба...
Вървеше Човекът,прегърнал два хляба...
Облечен в старо палто и вехти обувки.
Вятър го брулеше,без капка пощада.
На лицето се стапяха бели, студени целувки.
Вървеше Човекът... Вкъщи го чакаха...
Две малки дечица, прегърнати тихо,
само трепереха,вече не плачеха.
на старо легло, със старо одеало завити.
Вървеше Човекът... След него две псета,
мършави, гладни, въздухът душеха жадно.
поспря се Човекът, отчупи парчета ...