5 авг. 2021 г., 15:37

Два коня

890 0 0

Два коня пропускат в душата ми, в живота - тази шахматна дъска.

Веднъж яздя белия, веднъж черния и се стича косата ми по гърба.

Пясъчен часовник във времето, което не мога с фиба да прибера 

(да спра)

Грижа се и за двата коня – едновременно и ги гледам в съня си,

как почиват под лунна светлина.

Тя луната знае всичко, инак как би разказала на своя брат – слънцето,

всичко това.

Няма да вържа конете! Никога!

Обичам ги, както черния - „Ад“, така и белия (него кръстих Рай)

Знам, че животът е приказка и всичко започва с

„Имало едно време…“

и завършва с „Край“

(Конете са чифт, както очите ни).

Сега местя поредната пешка , с усмивка към офицера

и виждам в графа „Забележка“ –

„Ученичката, отново не слуша в час“

04.08.2021г

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...