Два коня
Два коня пропускат в душата ми, в живота - тази шахматна дъска.
Веднъж яздя белия, веднъж черния и се стича косата ми по гърба.
Пясъчен часовник във времето, което не мога с фиба да прибера
(да спра)
Грижа се и за двата коня – едновременно и ги гледам в съня си,
как почиват под лунна светлина.
Тя луната знае всичко, инак как би разказала на своя брат – слънцето,
всичко това.
Няма да вържа конете! Никога!
Обичам ги, както черния - „Ад“, така и белия (него кръстих Рай)
Знам, че животът е приказка и всичко започва с
„Имало едно време…“
и завършва с „Край“
(Конете са чифт, както очите ни).
Сега местя поредната пешка , с усмивка към офицера
и виждам в графа „Забележка“ –
„Ученичката, отново не слуша в час“
04.08.2021г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодорка Атанасова Всички права запазени
