22 февр. 2014 г., 20:14

Два кубични сантимерта

495 0 0



Един метър разстояние
и десет литра упование.
Защото все търсиш мярка,
подминавайки парка,
държейки цигарка,
ама тая угарка не ще стопи 
туй дето сам уби!

Три метра отчаяние
с двеста волта разочарование
и пет декара беснувание.
Защото търсиш винаги количество,
застанал пред нейно величество,
глупостта.

Забравил себе си там из детството,
на лице си със кокетството.
Къде ти е богатството,
замени ли го за робството?

И какво накрая? 
Не можа, не изтрая,
не намери и рая.
Само че аз не играя,
нито вещая края,
а само блуждая.

Природата ти е измама,
уж избавил се от драма,
създадена от двама,
ревността?

Не търся мярка, количество,
Ваше Величество,
нито ми пука за Твойто владичество.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....