Прострял се между двете дати,
животът в шепите изстива.
И сред познати, непознати
така - със сЪлзи - си отива.
Във този интервал от дати
и много мъка се събира.
Че дните бИли са зъбати,
човек накрая го разбира.
И студ по пътя е събиран
в различни тръпнещи сезони.
Късмет по пътя е намиран
и в тихи гарови перони.
Но имало е и любови,
и силни трепети в сърцата.
Изгрявали надежди нови
с усмивки светли на лицата.
И пътят жизнен се простира
от датата до крайна дата.
Накрая всичко се събира
във рамката на два квадрата.
© Никола Апостолов Все права защищены