Два свята в мене се сражават,

в битка с  още неизвестен край.

Битка, преливаща от  чест  и слава,

разположила душата  между Ад и рай.

Страхът с огнен меч настъпва,

решил, че вече пръв е победител.

Видимо у него нищо не претръпва,

в това се убеждава всеки зрител.

Кълве месото като разярена врана,

със злоба впива острия си клюн.

И дълбае по-навътре във всяка рана,

със стрели от стоманения харпун.

Отпорът следва и е неизбежен,

смелостта навлиза в кървава борба.

Уж позира с поглед  леко нежен,

а готова е да измени нелеката съдба.

Тя меча вади и завърта смело,

решена да завзема замъка студен.

И с това си благородно дело

ново бъдеще да подари на мен.