Два свята
Два свята в мене се сражават,
в битка с още неизвестен край.
Битка, преливаща от чест и слава,
разположила душата между Ад и рай.
Страхът с огнен меч настъпва,
решил, че вече пръв е победител.
Видимо у него нищо не претръпва,
в това се убеждава всеки зрител.
Кълве месото като разярена врана,
със злоба впива острия си клюн.
И дълбае по-навътре във всяка рана,
със стрели от стоманения харпун.
Отпорът следва и е неизбежен,
смелостта навлиза в кървава борба.
Уж позира с поглед леко нежен,
а готова е да измени нелеката съдба.
Тя меча вади и завърта смело,
решена да завзема замъка студен.
И с това си благородно дело
ново бъдеще да подари на мен.
© Кирил Панов All rights reserved.
