За алчността не са измислени ваксини,
като вирус завладява днес света.
С кръв рисува пагубни картини
на разруха, гнет и нищета.
Политиците се мислят за пророци,
че имат важни мисии от Бог.
Душите им са обладани от пороци,
съдби човешки разиграват на белот.
Във егото на дявола се давят,
невежество след себе си повличат.
Свикнали нещастният народ да яздят,
от него дивиденти да извличат.
Яхнали са толкова съдби човешки...
с юмрука си ни водят към метеж.
Никъде не виждат свойте грешки,
заслепени са от алчния стремеж.
А бедният народ се все надява...
в обещанията им надежда свива.
Хора, няма вече кой да ни спасява...
с два вируса ни чака тежка зима... сива.
08.09.2020г.
© Теодора Атанасова Все права защищены