8.09.2020 г., 14:09

Два вируса

680 1 0

За алчността не са измислени ваксини,
като вирус завладява днес света.
С кръв рисува пагубни картини
на разруха, гнет и нищета.

Политиците се мислят за пророци,
че имат важни мисии от Бог.
Душите им са обладани от пороци,
съдби човешки разиграват на белот.

Във егото на дявола се давят,
невежество след себе си повличат.
Свикнали нещастният народ да яздят,
от него дивиденти да извличат.

Яхнали са толкова съдби човешки...
с юмрука си ни водят към метеж.
Никъде не виждат свойте грешки,
заслепени са от алчния стремеж.

А бедният народ се все надява...
в обещанията им надежда свива.
Хора, няма вече кой да ни спасява...
с два вируса ни чака тежка зима... сива.

08.09.2020г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....