ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ФЕВРУАРИ
Моля те, бъди до мен
И когато съм сломена.
Хлипам ли, ридая ли,
Аз на теб да се облегна.
Ела при мен, щом съм сърдита.
Лекувай болката ми с смях,
А пък аз с обич нескрита
все ще ти благодаря
за приятелството и спомените.
Танцуваш ли ти от зори,
Разпалено до теб ще пея и в
Ъгъла щом мрак цари,
Непрестанно аз ще грея.
Когато не разбират, че от
Очите ти сълзи
Валят и все така не спират,
Аз ще съм там, само кажи!
Все ще ти благодаря
за приятелството и споменте.
2015
© Ралица Костова Все права защищены