25 февр. 2015 г., 23:34

Двадесет и пети февруари

920 0 0

ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ФЕВРУАРИ

 

Моля те, бъди до мен

И когато съм сломена.

Хлипам ли, ридая ли,

Аз на теб да се облегна.

Ела при мен, щом съм сърдита.

Лекувай болката ми с смях,

А пък аз с обич нескрита

все ще ти благодаря

за приятелството и спомените.

Танцуваш ли ти от зори,

Разпалено до теб ще пея и в

Ъгъла щом мрак цари,

Непрестанно аз ще грея.

Когато не разбират, че от

Очите ти сълзи

Валят и все така не спират,

Аз ще съм там, само кажи!

Все ще ти благодаря

за приятелството и споменте.

 

2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...