10 янв. 2012 г., 15:32
Разпусни ми косите, Любов...
Превърни ги в река среброструйна,
с песента на планински поток
в бяг към шепите му да се втурна.
Да се смеят къдриците в танц,
по гърди-брони брейк да подскачат,
след въздишка, по шлейф от атлаз
да попият в душата му здрача.
Повдигни в мене онзи скрипец -
съживител на тъмна лавина,
оркестрирана в лък на щурец,
онемял от свирня по любимата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация