Дваж по-хубава
Разпусни ми косите, Любов...
Превърни ги в река среброструйна,
с песента на планински поток
в бяг към шепите му да се втурна.
Да се смеят къдриците в танц,
по гърди-брони брейк да подскачат,
след въздишка, по шлейф от атлаз
да попият в душата му здрача.
Повдигни в мене онзи скрипец -
съживител на тъмна лавина,
оркестрирана в лък на щурец,
онемял от свирня по любимата.
Като пролет, поникнала в цвят
на кокиче, в снега що не мръзне,
Обич, тръгнеш ли, даваш ми знак -
дваж по-хубава, че ще се върнеш.
© Гергана Иванова All rights reserved.
За много години!
