Двама
695
0
0
И за поред път,
убедени, че сами ще са добре,
затръшват те вратата.
Ината дни наред държи ги.
По тихо е от всякога.
И идва момент на слабост.
Единия предава се.
Отново заедно са те
и радост по лицата им личи.
Щастие за миг и пак се чува трясък !
Безсилни са срещу съдбата.
Тя явно е решила.
Двама, ала.. разделени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Моника Ангелова Все права защищены
