Jun 28, 2017, 3:03 PM

Двама 

  Poetry » Love, Free verse
482 0 0


И за поред път,
убедени, че сами ще са добре,
затръшват те вратата.
Ината дни наред държи ги.
По тихо е от всякога.
И идва момент на слабост.
Единия предава се. 
Отново заедно са те
и радост по лицата им личи.
Щастие за миг и пак се чува трясък !
Безсилни са срещу съдбата.
Тя явно е решила.
Двама, ала.. разделени.

© Моника Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??