Двама

И за поред път,
убедени, че сами ще са добре,
затръшват те вратата.
Ината дни наред държи ги.
По тихо е от всякога.
И идва момент на слабост.
Единия предава се. 
Отново заедно са те
и радост по лицата им личи.
Щастие за миг и пак се чува трясък !
Безсилни са срещу съдбата.
Тя явно е решила.
Двама, ала.. разделени.