5 февр. 2012 г., 13:04

Двама сте

849 0 9

Какво да направя, че двама сте всъщност

в сърцето ми някак побрани....

Въртя се във луда, тревожна  окръжност,

населена с всякакви драми....

 

Виновно се кая, след туй се заричам

да следвам „зова на сърцето”.

А то уморено от страх и двуличие

оплита се клето – проклето....

 

Да, зная... Ще дойде внезапно момента

на избор последен, фатален.

Ще трябва най-трезво и без сантименти

с един да остана. Реален.

 

Разбирам, усещам... Така е прието.

Животът разплита се, тича...

Но можеш ли да  програмираш сърцето:

кога, как, кого да обича...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих... "Разбирам, усещам... Така е прието." А ДОКОГА ще РОБуваме на "Така Е ПРИЕТО". Не е ли време ДА ЕВОЛЮираме до НОВА СТЕПЕН - да съумеем да съвместим сърдечните дилеми и ДА НЕ СЕ НАЛАГА да избираме - всеки ТИ ДАВА НЕЩО РАЗЛИЧНО и ако ЗАДЪРЖИШ И ДВАМАТА и ги ПРЕВЪРНЕШ в истински ПРИЯТЕЛИ, които ги СВЪРЗВА ЛЮБОВТА КЪМ ТЕБ... НЯМА ЛИ ДА СИ... ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВА. Всеки ще заеме СОБСТВЕНАТА СИ НИША в твоето сърце и какво ТОЛКОВА СКАНДАЛНО ИМА, ако в неговото сърце има място за ОЩЕ НЯКОЯ
  • Ако първият беше достатъчен, сърцето нямаше да 'погледне' втория. Поздрав!
  • Много добре си го казала, просто прекрасно. Що се отнася до ситуацията, по- добре е да намериш трети, а на тези да удариш по един шут, щом не могат да се изявят, както трябва. Привет!
  • Много ми хареса!
  • Финалът ми е леко тромав на фона на лекотата, с която прочетох останалото.

    Може би нещо, подобно на:

    "Но можеШ ли да програмираШ сърцето -
    кога, как, кого да обича..."

    ще изглади неравностите по отношение на финалната строфа.

    Хубаво e.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...