5.02.2012 г., 13:04

Двама сте

844 0 9

Какво да направя, че двама сте всъщност

в сърцето ми някак побрани....

Въртя се във луда, тревожна  окръжност,

населена с всякакви драми....

 

Виновно се кая, след туй се заричам

да следвам „зова на сърцето”.

А то уморено от страх и двуличие

оплита се клето – проклето....

 

Да, зная... Ще дойде внезапно момента

на избор последен, фатален.

Ще трябва най-трезво и без сантименти

с един да остана. Реален.

 

Разбирам, усещам... Така е прието.

Животът разплита се, тича...

Но можеш ли да  програмираш сърцето:

кога, как, кого да обича...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих... "Разбирам, усещам... Така е прието." А ДОКОГА ще РОБуваме на "Така Е ПРИЕТО". Не е ли време ДА ЕВОЛЮираме до НОВА СТЕПЕН - да съумеем да съвместим сърдечните дилеми и ДА НЕ СЕ НАЛАГА да избираме - всеки ТИ ДАВА НЕЩО РАЗЛИЧНО и ако ЗАДЪРЖИШ И ДВАМАТА и ги ПРЕВЪРНЕШ в истински ПРИЯТЕЛИ, които ги СВЪРЗВА ЛЮБОВТА КЪМ ТЕБ... НЯМА ЛИ ДА СИ... ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВА. Всеки ще заеме СОБСТВЕНАТА СИ НИША в твоето сърце и какво ТОЛКОВА СКАНДАЛНО ИМА, ако в неговото сърце има място за ОЩЕ НЯКОЯ
  • Ако първият беше достатъчен, сърцето нямаше да 'погледне' втория. Поздрав!
  • Много добре си го казала, просто прекрасно. Що се отнася до ситуацията, по- добре е да намериш трети, а на тези да удариш по един шут, щом не могат да се изявят, както трябва. Привет!
  • Много ми хареса!
  • Финалът ми е леко тромав на фона на лекотата, с която прочетох останалото.

    Може би нещо, подобно на:

    "Но можеШ ли да програмираШ сърцето -
    кога, как, кого да обича..."

    ще изглади неравностите по отношение на финалната строфа.

    Хубаво e.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...