Две кубчета лед
Две кубчета лед са очите ти
пронизваш ме с тях и ме плашиш.
Какво толкова сторих, кажи ми ти,
че сега искаш да ме накажеш?
Обидих ли много сърцето ти
или пък любов не ти давах?
Безгласна ли бях за проблемите
или пък проблеми създавах?
Не съм идеална, ти знаеш го,
греша, но старая се много,
но ти си жесток и - признай си го -
понякога съдиш ме строго.
За дребни неща ме наказваш ти
и страдам. А ти ми се молиш
за прошка. И после доказваш ми,
че всичко за мен ще направиш.
Понякога трудно разбирам те
в деня ти проблеми, знам, има,
но все пак и ти контролирай се
и не забравяй, че съм твойта любима.
пронизваш ме с тях и ме плашиш.
Какво толкова сторих, кажи ми ти,
че сега искаш да ме накажеш?
Обидих ли много сърцето ти
или пък любов не ти давах?
Безгласна ли бях за проблемите
или пък проблеми създавах?
Не съм идеална, ти знаеш го,
греша, но старая се много,
но ти си жесток и - признай си го -
понякога съдиш ме строго.
За дребни неща ме наказваш ти
и страдам. А ти ми се молиш
за прошка. И после доказваш ми,
че всичко за мен ще направиш.
Понякога трудно разбирам те
в деня ти проблеми, знам, има,
но все пак и ти контролирай се
и не забравяй, че съм твойта любима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветелина Янкова Все права защищены
