Две кубчета лед
Две кубчета лед са очите ти
пронизваш ме с тях и ме плашиш.
Какво толкова сторих, кажи ми ти,
че сега искаш да ме накажеш?
Обидих ли много сърцето ти
или пък любов не ти давах?
Безгласна ли бях за проблемите
или пък проблеми създавах?
Не съм идеална, ти знаеш го,
греша, но старая се много,
но ти си жесток и - признай си го -
понякога съдиш ме строго.
За дребни неща ме наказваш ти
и страдам. А ти ми се молиш
за прошка. И после доказваш ми,
че всичко за мен ще направиш.
Понякога трудно разбирам те
в деня ти проблеми, знам, има,
но все пак и ти контролирай се
и не забравяй, че съм твойта любима.
пронизваш ме с тях и ме плашиш.
Какво толкова сторих, кажи ми ти,
че сега искаш да ме накажеш?
Обидих ли много сърцето ти
или пък любов не ти давах?
Безгласна ли бях за проблемите
или пък проблеми създавах?
Не съм идеална, ти знаеш го,
греша, но старая се много,
но ти си жесток и - признай си го -
понякога съдиш ме строго.
За дребни неща ме наказваш ти
и страдам. А ти ми се молиш
за прошка. И после доказваш ми,
че всичко за мен ще направиш.
Понякога трудно разбирам те
в деня ти проблеми, знам, има,
но все пак и ти контролирай се
и не забравяй, че съм твойта любима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Янкова Всички права запазени
