Две любовни стихчета

Изложба

В изложба видях портрет на жена и се влюбих.

И как да не се влюбиш – млада, красива,

 усмихната, със слънца в очите.

Гледах – реших : на картината ще и подхожда стих

 – и други да дойдат, и други да се влюбят.

Излизам навън. И случайно минава покрай мен 

жена - и не вярвам : Не...дали... , но да - тя е,

тя е, същата от картината !

Захвърлих листа, зарязах стиха,

настигнах я  :

• Простете ми, може ли да се запознаем ?

+

Стоян Д. Стоянов- Будаков

За непознатата

Тя всеки ден минава покрай мен,

бърза навярно за работа или за в къщи,

и всеки ден съм като благословен,

ако ми кимне, въпреки цялото бързане.

Не знам коя е – на пръста й блести халка

и е облечена и чисто , и красиво,

косата и – пружинки от река

присветват кичури в червено, черно, сиво...

Очите и са пъстри езера,

а устните и- в светещо червено,

с високи токчета върви срещу света

красива е и си върви красиво.

Дори не си помислям да я спра,

достатъчно ми е, че тя ме поздравява,

Щастлив съм, че я срещам в този свят,

и щастие с любов и пожелавам !

+

Стоян Д. Стоянов- Будаков