4 февр. 2012 г., 01:02
Две очи
Две очи и шепа синева-
повече дори и не желая.
Имам ли ги, мой ще е света,
пътят ми ще догори в безкрая…
А мечтите, ти ми ги дари-
луди, невъзможни и красиви.
Сбъдваха се, щом навън вали,
в нощите, в които не заспивах…
С тях долитах тихо в твоя сън
и тогава свличах греховете,
за да бъда тих, камбанен звън.
И когато гоня ветровете,
за да има пламък в две очи
и криле, родили синевата
в теб запалвам огън, да гори…
И да бъда твоя със зората.
© Йорданка Господинова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Поздрави, Дани!
-
Прекрасно!Поздрави Дани!
-
"за да има пламък в две очи
и криле, родили синевата
в теб запалвам огън, да гори…
И да бъда твоя със зората."
Добро утро..."Две очи"...!Мелодията на една душа....благодаря ти! -
Хубав стих, драматични изблици, психологизиране на изказа. Според мен, обаче, затвореният кръг на една тематика е препятствие за доказаните ти възможности. Тази интровертност на внушенията, на чувствата и творческите стремления води до неминуеми логически повторения. Желая ти нови хоризонти и нови успехи!
-
!!!
-
Поздравления, Дани!
-
*********
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
