4.02.2012 г., 1:02 ч.

Две очи 

  Поезия » Любовна
878 0 7

Две очи и шепа синева-

повече дори и не желая.

Имам ли ги, мой ще е света,

пътят ми ще догори в безкрая…

 

А мечтите, ти ми ги дари-

луди, невъзможни и красиви.

Сбъдваха се, щом навън вали,

в нощите, в които не заспивах…

 

С тях долитах тихо в твоя сън

и тогава свличах греховете,

за да бъда тих, камбанен звън.

И когато гоня ветровете,

 

за да има пламък в две очи

и криле, родили синевата

в теб запалвам огън, да гори…

И да бъда твоя със зората.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави, Дани!
  • Прекрасно!Поздрави Дани!
  • "за да има пламък в две очи
    и криле, родили синевата
    в теб запалвам огън, да гори…
    И да бъда твоя със зората."
    Добро утро..."Две очи"...!Мелодията на една душа....благодаря ти!
  • Хубав стих, драматични изблици, психологизиране на изказа. Според мен, обаче, затвореният кръг на една тематика е препятствие за доказаните ти възможности. Тази интровертност на внушенията, на чувствата и творческите стремления води до неминуеми логически повторения. Желая ти нови хоризонти и нови успехи!
  • !!!
  • Поздравления, Дани!
  • *********
Предложения
: ??:??