Две очи
Две очи и шепа синева-
повече дори и не желая.
Имам ли ги, мой ще е света,
пътят ми ще догори в безкрая…
А мечтите, ти ми ги дари-
луди, невъзможни и красиви.
Сбъдваха се, щом навън вали,
в нощите, в които не заспивах…
С тях долитах тихо в твоя сън
и тогава свличах греховете,
за да бъда тих, камбанен звън.
И когато гоня ветровете,
за да има пламък в две очи
и криле, родили синевата
в теб запалвам огън, да гори…
И да бъда твоя със зората.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
