Две очи
Две очи, две врати към душата,
изтерзана, самотна и тъжна,
изгорена отвън от съдбата,
но отвътре останала нежна.
Две очи, от тъга насълзени,
на сърцето говорят с гласа.
Две сълзи във очите зелени,
диаманти душевна роса.
Две очи, две слънца на лицето,
във които Светът се оглежда.
Чувам ясно гласа на сърцето,
той ми казва, че има надежда.
Две очи, две огромни вселени,
от които струи доброта.
Щом душите с любов са споени,
ще се върне във тях радостта.
Николай Димов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Димов Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
