Две свещи
Две свещи
/ по Михаил Сопин /
Над изворната памет,
по вечеря
стоя си сам
през новата година.
Стихът ми ето тука
ме намери,
без смисъл, без значение замина...
Аз чужд съм дъжд
и капя в чужда стряха...
Годините ми - изгорели свещи...
Сама е Джейни в цъфналата ръж.
Очите ми - две свещи...
За Горещото...
Приятели и вино съм забравил
и само дъжд излива се сега,
и вече идва, вече я долавям
кокичената бяла Светлина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
Благодаря!