15 июл. 2007 г., 20:53

Две сълзи 

  Поэзия
680 0 5

 


“На съпругата ми”


Бях ти обещал...

да даря ти този стих...

отговаряйки на тези редове...

какво е да Обичам...

за последно ТЕБ...


То е като да затворя...

очите на Съдбата...

да положа клетва ...

пред самата Вечност...


да се смеем ти и аз...

когато трябва да ридаем...

да се обличаме в лилаво когато...

всеки друг облякъл се е...

в тъмно синьо...


Затова Ела...

под тези студени небеса...

В лилаво облечи се...

Под звездите целуни ме...

Нека тръгнем с теб по пътя...


Двама...


Отвъд... болка и тъга...

радост и скърби... смях... сълзи...

с мен до Края...

на последните зори...


Когато поисках твоята... ръка...

... и ти отвърна... “Да”

в приказка пристъпих... с теб...


Още помня...

първата целувка наша...

Спомням си...

мига... и вечността...


С устни попих твоята сълза...

Вече не падаше в прахта... сама...

Бяха две сега... нашите Съдби...


Две сълзи...

 

 

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??