Две сълзи
“На съпругата ми”
Бях ти обещал...
да даря ти този стих...
отговаряйки на тези редове...
какво е да Обичам...
за последно ТЕБ...
То е като да затворя...
очите на Съдбата...
да положа клетва ...
пред самата Вечност...
да се смеем ти и аз...
когато трябва да ридаем...
да се обличаме в лилаво когато...
всеки друг облякъл се е...
в тъмно синьо...
Затова Ела...
под тези студени небеса...
В лилаво облечи се...
Под звездите целуни ме...
Нека тръгнем с теб по пътя...
Двама...
Отвъд... болка и тъга...
радост и скърби... смях... сълзи...
с мен до Края...
на последните зори...
Когато поисках твоята... ръка...
... и ти отвърна... “Да”
в приказка пристъпих... с теб...
Още помня...
първата целувка наша...
Спомням си...
мига... и вечността...
С устни попих твоята сълза...
Вече не падаше в прахта... сама...
Бяха две сега... нашите Съдби...
Две сълзи...
© Пламен Йовчев All rights reserved.
