Две сърца
Когато аз по теб копнеех, ме болеше.
С надежда гледах отварящата се врата.
Имах твойта обич, ала пак до мен не беше.
Сърцето имах, ала пак ме беше страх.
Нараних ли те, кажи защо си тръгна?!
Защо остави пак сърцето ми само?
Да бие то без тебе няма сили.
Та нали любов събира две сърца в едно.
Искам пак да се обърна.
Да чуя твоя нежен глас.
Дори насън да те прегърна.
Дори за малко да сме само ти и аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роси Стоянова Все права защищены
