Две сърца
Когато аз по теб копнеех, ме болеше.
С надежда гледах отварящата се врата.
Имах твойта обич, ала пак до мен не беше.
Сърцето имах, ала пак ме беше страх.
Нараних ли те, кажи защо си тръгна?!
Защо остави пак сърцето ми само?
Да бие то без тебе няма сили.
Та нали любов събира две сърца в едно.
Искам пак да се обърна.
Да чуя твоя нежен глас.
Дори насън да те прегърна.
Дори за малко да сме само ти и аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Стоянова Всички права запазени
