Огледало стои между нас.
В снежни облаци потъна
малкият ни свят.
Две лица, заличени
в декемврийски мраз.
Заскрежени сърца сблъскват се
в студения дъх на нощта.
Умира тихо и бяло туптежът.
Плъзва се кръвта
по повърхността.
Докосваме безчувствено огледало,
докосваме сребристи ледчета -
две сърца суетни,
недокоснали се във студа.
© Нещичко Нещова Все права защищены