Две влюбени до лудост
Дъждът разказа ми за ехото
от твойте стъпки калдъръмени.
След туй сълзите ми потекоха...
след спомените още сънени.
Не вярвах, че ще мога след това
крилете си да вдигна и поема
без страх към огнената синева,
помолила ме ласка да си взема.
Две влюбени до лудост, две очи...
и нежна в мен е Лунната соната.
На път си тръгнал сам, не те боли,
след тебе ще остане пак следата.
06.06.2012г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
