Дъждът разказа ми за ехото
от твойте стъпки калдъръмени.
След туй сълзите ми потекоха...
след спомените още сънени.
Не вярвах, че ще мога след това
крилете си да вдигна и поема
без страх към огнената синева,
помолила ме ласка да си взема.
Две влюбени до лудост, две очи...
и нежна в мен е Лунната соната.
На път си тръгнал сам, не те боли,
след тебе ще остане пак следата. ...