Две влюбени до лудост
Дъждът разказа ми за ехото
от твойте стъпки калдъръмени.
След туй сълзите ми потекоха...
след спомените още сънени.
Не вярвах, че ще мога след това
крилете си да вдигна и поема
без страх към огнената синева,
помолила ме ласка да си взема.
Две влюбени до лудост, две очи...
и нежна в мен е Лунната соната.
На път си тръгнал сам, не те боли,
след тебе ще остане пак следата.
06.06.2012г.
© Мери Попинз All rights reserved.
